На Тоскана с любов
Самолетни билети и предварителна програма за една различна екскурзия до Тоскана
Планирането на тази екскурзия беше своеобразно приключение, няколко дни посветени в търсене на различни възможности и избор на най- подходящата програма, защото алтернативата, която имах е или да отменя плануваното пътуване или да го пренаредя, с цената на някои лишения и същевременно по-висок бюджет. В крайна сметка имах щастието това мечтано пътуване из Тоскана да се случи и съм безкрайно щастлива. Купих самолетни билети до Милано- избрах ги спрямо часовете на пристигане и транспортните връзки, цената им макар и броени дни преди заминаването беше поносима. Като кацнахме последва трансфер до Милано, а от там- към Тоскана. Маршрутът беше София- Милано със самолет, от там с автобус до Флоренция, след това влак от Флоренция до Пиза и крайната цел- с кола под наем из Тоскана.
На път към Тоскана. За кратко във Флоренция и Пиза
Имах избор с влак или автобус да продължа от Милано към Тоскана. Автобусът беше нощен и това наклони везните към него. Рано сутринта пиехме еспресо във Флоренция. Преди години прекарахме няколко есенни дни във Флоренция, затова краткото време за разходка из някои от забележителностите на Флоренция ми бе достатъчно. Ядох от любимия ми лавандулов сладолед, в който именно тук във Флоренция някога се влюбих. Не разгледахме всички забележителности на Флоренция, предвид малкото време този път нямах време за музеите, но пешеходната разходка из Флоренция беше много приятна- Катедралта на Флоренция, Понте Векио, площадите, кафенетата, любимата ми сладоледаджийница. Беше хубаво. След това се насочихме към централната гара на Флоренция, от където с влак стигнахме до Пиза. Предвид добре плануваното време се насочихме директно към летището на Пиза, от където да вземем резервираната кола под наем. Летището на Пиза е близо до града и предпочетохме да повървим малко пеша- да се раздвижим преди дългото пътуване с кола из Тоскана. Съвсем естествено бяхме резервирали емблематичния Фиат 500. Разходка из Пиза и посещение на наклонената кула в Пиза планувахме, ако остане време след като върнем колата, преди да се насочим към Ливорно, откъдето да отплаваме за Сардиния.
Хотел в Тоскана
Относно хотелите в Тоскана- емблематични са така наречените агритуризмо, поне според мен са очарователни места, които допълват усещането за Тоскана. Вили, ферми и великолепни хотели в някогашни замъци, в Тоскана открих изобилие от разнообразни възможности за нощувки.
Из Тоскана с кола под наем - Фиат 500
Дали защото във Флоренция и Пиза съм била и преди или защото тези градове са по-урбанизирани, Тоскана усетих с цялото си сърце когато потеглихме с фиата и се отдалечихме от Пиза. Вече беше следобед и ни очакваха около 200 километра до замъка, който отдавна исках да посетя- Castello Banfi. Когато залезът се спусна над Тоскана, а ние приближихме лозята, от където идва едно от любимите ми вина, когато отбихме от пътя и се отправихме към замъка, наслаждавайки се на музиката на несравнимия Андреа Бочели, усетих какво огромно щастие е в навечерието на 8ми март да имам възможността да изживея тези дългоочаквани моменти. Посрещнаха ни изключително любезни домакини, които направиха престоя ни там приятен и вълнуващ. Тръгнах си от Банфи с чаши-сувенири, които пропътуваха дългия път към дома и вече носят допълнителна наслада от виното по време на вечеря. Да съзерцавам как зрее гроздето под жаркото италианско слънце, да се насладя на есента под небето на Тоскана... Усещам, че докато пиша тези редове отново се размечтах. Ще си налея чаша вино и се връщам отново към моите тоскански спомени.
Монтепулчано, Пиенца, езерото Тразимено
Следващият ден разгледахме Монтепулчано и се отправихме към Пиенца, от където се насладихме на спиращи дъха гледки. И защото беше 8ми март често срещахме букетчета с мимози( традиционните за 8ми март цветя там). Усмихати господа и още по-усмихнати дами се радваха на Празника на Жената. Опитахме великолепно местно сирене, а за обяд се отправихме към езерото Тразимено, спряхме за кафе в Сиена и продължихме за празнична вечеря към Лаятико. През цялото време в колата звучеше Андреа Бочели, което засилваше усещането, че изживяваме нещо вълшебно. Пристигнахме в късния следобед, направихме кратка разходка из уютния център на Лаятико, след което се освежихме и успяхме да се насладим на вълшебен тоскански залез преди вечеря.
Лаятико и Волтера
При споменаването на Лаятико у мен изплува спомена за красивия залез, и още по-красивта сутрин, спокойствието и великолепната празнична вечеря във фамилния ресторант на Андреа Бочели. Ако трябва да определя Лаятико с една дума, то тя е „хармония“. На 9ти сутринта разгледахме и Волтера. Имахме удоволствието да сме там в пазарна сутрин, на площада бяха отворени множество сергии, отрупани с различни сезонни плодове и зеленчуци. По-късно, когато слънцето целуваше Земята, по пътя между Волтера и Лаятико отбихме за кратко и тихо съзерцавахме цялата тази тосканска красота. За край на нашата кратка обиколка из Тоскана с емблематичния Фиат 500 избрахме да се върнем в Лаятико, да се разходим до Театро дел Силенцио, преди нашето пътуване из Тоскана да приключи.
До нови срещи, Тоскана!
Не беше лято, пролетта беше все още зад ъгъла, но беше ...беше вълшебно. слънчево, топло, спокойно, красиво... зелени обширни поля, грациозни кипариси, красиви вили, маслинови горички, овце на паша, разцъфнали дръвчета, спокойни стари градчето. А лозята, тези прочути в цял свят лозя на Тоскана съвсем скоро и те ще започнат своят ежегоден ритуал, за който по- късно ще вдигнем чаши с великолепно регионално вино. Срещнахме изобилие от хубаво вино и ароматни сирена, а дните ни в красивата Тоскана често започваха с чаша еспресо на крак и продължаваха със спиращи дъха гледки. Не мога да не отбележа прочутата италианска кухня, която успя да ни накара да се влюбим във всяко местно сирене, което опитвахме, порчетата беше да си оближеш пръстите...Късче от рая, Земя пълна с любов- местните се грижат за земята и животните,а те им се отблагодаряват с истинска,вкусна, питателна и полезна храна. И всичко се случва естествено, абсолютно нормално. Сещам се как възрастна дама на пазара в събота разпитва за нови начини на приготвяне, обясняват, смеят се, забавляват се, пазаруват и готвят с истинска страст, убедена съм. Така си представях Тоскана, това бях чела, това бях гледала, но с очите си се уверих, че всичко това та даже и повече е вярно. Няколко дни там ме накараха да закопнея да се връщам там и отново и отново. А храната в Тоскана е много повече от средство за оцелявате, храната тук е живот!